ЗА ДА СЕ ОТБРАНЯВА, ЧОВЕК НЕ ЧАКА ДА Е КЛАН-НЕДОКЛАН
Anton Girginov

ЗА ДА СЕ ОТБРАНЯВА, ЧОВЕК НЕ ЧАКА ДА Е КЛАН-НЕДОКЛАН

Никой в нито една държава не изисква да се защитавате едва след като са ви наранили. Достатъчно е нападението да е започнало според Антон ГИРГИНОВ, прокурор в Окръжна прокуратура - София.

- Г-н Гиргинов, ако някой влезе в дома ми, аз мога ли да се защитя, като нараня или дори убия нападателя, без после да лежа в затвора?

- Зависи от много неща. Ами ако той е влязъл например да изключи електрическата инсталация, защото има пожар, а вие вземете, че го утрепете?

-Тогава разтълкувайте, моля, казаното в Наказателния кодекс, че не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

- Първоначално предназначението на неизбежната отбрана е да може успешно да отбие нападението. До средата на миналото столетие тя се е осъществявала по принципите на войната - колкото по-интензивно е нападението, толкова по-силна трябва да е отбраната. В началото на XX век обаче хората са се замислили, че невинаги резултатът е социално справедлив. Стигало се е дотам, че някакъв незначителен по своята ценност интерес се е защитавал дори с цената на живота на нападателя. Тогава, за да се избегнат подобни крайности, към неизбежната отбрана се е появило едно допълнително изискване: тя да бъде не само успешна, но и справедлива.

- Например?

- Мога ли аз да избия десет души, за да си защитя котката? Ако ви нападнат и е застрашен вашият живот, тогава - да, можете да убиете. Но ако нападнат например торбата ви, не бива да лишавате от живот.

- Но аз не знам за какво ме нападат...

- Тук вече е въпросът за грешката, а това е съвсем друго нещо. Обикновено в съдебната практика има позоваване на грешка. Но ако решим, че нападателите са тръгнали към вашата торба, която стои на хладилника, вие сте далече и изобщо не ви обръщат внимание, пък вземете, че ги застреляте, това се смята за несправедливо и от гледна точка на съвременното право - незаконно. Ако обаче те тръгнат срещу вас, с ръце към гърлото ви, дори в главата им да стои намерението само да ви вземат торбата, без да ви закачат, тогава можете да се позовете на грешка. Няма да бъдете оправдани, но ще бъдете извинени.

- Да си представим друга ситуация. Някой ме напада и иска да ми вземе чантата с много пари. Сборичкваме се и аз успявам да извадя нож, с който го намушквам.

- Няма да има превишаване пределите на неизбежната отбрана, защото той ви е нападнал и е на път да ви нанесе поне средна телесна повреда.

- А трябва ли вече да ме е пребил или наполовина заклал, за да мога да се отбранявам с всички средства?

- Не, едно е да е започнало нарадението, друго - увреждането. Никой в никоя страна не изисква неизбежната отбрана да започне едва след като има вече увреждане. Ако имам намерението да ви коля, моето нападение е започнало от момента, когато съм извадил ножа. Това е вече действие. Не е необходимо обаче ножът да опре до вас. Още в момента, когато започне нападението, може да има и защита.

- Ако нападотелят ми е с нож или с голи ръце, а аз с пистолет, ще се търси ли съразмеряване?

- Това понятие трябва да се разбира в най-широк смисъл. Въпросът не е да има точно съответствие, а да няма явно несъответствие. Преценява се конкретно. Понякога нападателят е такъв че не може да се овладее положението с голи ръце. Тогава ще се употреби оръжие, разбира се, дори насреща му да няма въоръжен човек. По принцип няма никакви таблици за съразмеряване. Руснаците приемат, че когато се върши например изнасилване, жената или пък трето лице може да убие нападателя. Смята се, че лишаването от живот срещу едно изнасилване е отбрана в необходимите предели. В случай на кражба, когато грабителят бива убит, немците пък приемат, че е в пределите на необходимата отбрана.

- А у нас?

- У нас не се мисли много по тоя въпрос. От чисто практическа гледна точка никой прокурор няма да се заеме или ще докара нещата до отказ да се образува наказателно производство, когато нападател влиза в чужд дом и пострадва. В 99 на сто от случаите ще се приеме, че защитата е била в необходимите предели, тъй като, първо, е осъществено нападение срещу неприкосновеността на жилището. Второ, срещу неприкосновеността на собствеността. И трето, след като се е стигнало до виждане между двамата, почти винаги е имало и посегателство против личността. В останалия един процент от случаите прокурорът ще се позове на грешка... Така че хората са гарантирани от тази гледна точка, но те не го знаят.

Славяна МАНОЛОВА


| HTML 5 | CSS | Designed by myself, Thanks to myself!